Плачът на бебето: Какво иска да ни каже?
“Бебето изпада в истерия!” – като консултант по детски сън чувам често тази фраза. Разбирам родителите, които я казват. Разбирам и защо я казват. Да слушаш детето си да плаче поради една или друга причина, а ти да не знаеш какво става и да се налага да гадаеш е доста стресиращо. Но дали наистина говорим за истерия, или всъщност бебето просто общува по единствения начин, който познава – чрез плач?
В този блог ще разбереш какво казва плачът на бебето, как да разпознаеш различните му нюанси и кога всъщност може да говорим за истерия при бебе. Ще ти бъде полезно, особено ако си в началото на това вълнуващо, но понякога объркващо пътешествие, наречено родителство.
Защо бебетата плачат?
Плачът е езикът на бебето. Това е начинът, по който то комуникира с нас – казва ни, че нещо не е наред или че има нужда от помощ, комфорт или внимание.
И въпреки че в началото всички видове плач звучат еднакво, с времето родителите започват да различават видовете плач.
- Плача от глад
- Плача при дискомфорт (мокра пелена, студ, жега)
- Плача от умора
- Плача от нужда от близост
- Плача от болка
- И да, понякога – плача от пренапрежение, който може да изглежда като истерия
Как да разпознаеш различните видове плач?
- Плач от глад:
Обикновено започва с мрънкане, което постепенно се усилва. Бебето може да върти главичката си в търсене на гърда или шише – познато като „rooting reflex“. Възможно е да започне да лапа яростно ръцете си или да се опитва да засмуче всичко, което се доближи до устата му. В по-късен етап, когато бебетата са по-големи (4+) започват да дърпат мама или да плачат с ръка в устата.
- Плач от умора:
Често е съпроводен от прозяване, търкане на очите, извиване назад. Звучи като мрънкане или “плач без сълзи” – ясен сигнал, че бебето е пренатоварено и има нужда от сън. Плачът е признак на преумора.
- Плач от болка
Този плач е рязък, пронизителен и труден за утешаване. Може да бъде съпроводен от свиване на тялото, зачервено личице и писъци. Плачът е нестихващ и постоянен, а при мърдане детето или се успокоява за малко, или започва да плаче още по-неутешимо (в зависимост от това дали е намерило комфорт или го е заболяло още повече). Ако имаш съмнение за болка, обърни се към педиатър.
- Плач от нужда от близост
Този тип плач е по-спокоен и се успокоява лесно при гушкане. Започва с мрънкане без сълзи и може да прерасне в по-силен плач. По-порасналите бебета протягат ръце и търсят близост от мама. Бебето просто иска да бъде до теб – да усеща топлината и сърдечния ти ритъм. Не, това не е разглезване. Това е нужда.
- Плач от пренастимулация или претоварване
Тук говорим за плач, който най-често се бърка с истерия. Бебето може да изглежда, сякаш “откача” – плаче неудържимо, извива се, трудно се успокоява. Това обикновено се случва, когато е било изложено на твърде много стимули – шум, светлини, хора, активности.
Кога плачът наистина е “истерия”?
Истерията при бебетата (под 1 годинка) не е това, което често си мислим. Терминът по-скоро се използва при по-големи деца, които вече имат способност за волева реакция.
При бебетата “истеричният” плач обикновено означава, че те са претоварени, изтощени или уплашени.
Добрата новина? С правилна рутина и наблюдение можеш да намалиш тези моменти значително.
Какво да направиш, когато бебето плаче?
- Остани спокойна. Дори само това ще помогне.
- Опитай да разбереш причината. Времето, обстановката, последното хранене – всичко има значение.
- Гушни бебето. Дори ако не можеш да го успокоиш веднага, твоето присъствие му помага.
- Създай рутина. Постоянството намалява тревожността и плача.
- Потърси помощ. Ако имаш усещането, че не можеш да се справиш сама – не си сама. Винаги можеш да се обърнеш към консултант по детски сън.
На първо място остани спокойна. Спокойствието на мама е ключово за спокойствието на бебето. Да, знам че е притеснително, че не знаеш каква е причината, но запомни да действаш бавно и последователно при плач. Спокойствието ще ти помогне да спреш, да поемеш въздух и да се заслушаш в плача. Какво ти казва? Какво прави детето докато плаче? Какво усещаш, че трябва да направиш първо. Действай последователно. Дай си време и не забравяй, че въпреки плача, ти все пак си все още там до бебето и се опитваш да го успокоиш. Не забравяй, че времето, обстановката, последното хранене, дори и комфорта на пелената или дрехата, са от значение.
Гушни бебето дори и да не можеш да го успокоиш веднага. Твоето присъствие ще помогне, макар и в началото да не изглежда така.
Не забравяй, че рутината е ключова за цялостното спокойствие на бебето. Те обичат постоянството. То успокоява и помага за намаляването на тревожността и плача.
Ако имаш усещането, че не можеш да се справиш и не знаеш какво се случва, потърси помощ. Не забравяй, че не си сама в това. Винаги можеш да се обърнеш към специалист. Ако смяташ, че е болка – потърси педиатър, ако плаче често от преумора – потърси консултант по детски сън, а ако имаш усещането, че не се храни достатъчно – консултантът по кърмене ще ти помогне.
Винаги имаш специалист под ръка – само с набирането на един телефонен номер.
Плачът не е враг. Той е начин на комуникация. Когато разбереш какво иска да ти каже бебето, всичко започва да става по-ясно и предсказуемо.
Ако искаш да получиш помощ за съня на твоето бебе, независимо дали става дума за чести събуждания, плачове преди заспиване или нужда от създаване на спокойна вечерна рутина – пиши ми!